skip to Main Content
Archerypark Asirian Archers

ИСТОРИЯ НА СТРЕЛБАТА С ЛЪК

С тази кратка история не само ще пропътувате еволюцията на стрелбата с лък, но тя ще ви представи и преведе през историята на човечеството. Древно изкуство стрелбата с лък е едно от най-старите изкуства, практикувано и днес.  Лъкът, като ръчно оръжие за изстрелване на стрели, се е употребявал от почти всички племена и народи за лов и война от епохата на мезолита 12-17 хил.г.пр.Хр. до 17 век от новата ера, въпреки, че по всяка вероятност стрелбата с лък датира още от каменната ера(около 20’000 пр.Хр.).

Доказателства за древното изкуства стрелба с лък са били намерени из целия свят., Някои историци смятат, че изобретяването на примитивния лък и стрелите представлява за човечеството, не по-малко важно събитие от първото добиване на огън или изобретяване на колелото.  Лъкът е изменил пътя и съдбите на много народи, и много империи дължат своето съществуване в течение на векове на него.

    Археолозите твърдят, че някои племена неандерталци са ползвали лък още преди стотици хиляди години – изображения на стрелци с лък може да се видят на рисунки изпълнени от доисторически хора, в пещера недалеко от село Алпера в Испания, а в България в пещера Магурата (на възраст от около 7000 години).

   Древните египтяни, са усвоили стрелба с лък преди поне 5000 години с цел ловуване и воюване. Върху скална рисунка на племето тасили датираща от 7500 години пр.хр.е изобразен древноегипетски стрелец с лък.

    В Китай, стрелба с лък датира от времето на династия Шанг (1766-1027 г. пр. Хр.). Военната колесница от онова време е превозвала трима мъже: кочияш, лек кавалерист и стрелец. По времето на зараждащата се династия Зу (Чoу) (1027 – 256г. пр. Хр.) дворцовите благородници са присъствали на турнири по стрелба с лък, където е звучала музика и които са били изпъстрени с размяна на елегантни привети.

В Азия когато китайците представят стрелбата с лък на японците през 6-ти век тя оказва по-късно първостепенно влияние върху етикет-поведение и разни техники. Едно от Японските военни бойни изкуства, е било първоначално познато като kyujutsu (киуджутсу – изкуството на лъка), а в днешно време то е познато като kyudo (киюду – начин, метод на използване на лъка). Съвременното Киюду се практикува предимно и най-вече като метод за физическо, морално и духовно израстване. След определен брой движения от извършването на ритуал, стрелецът с лък застава на линията на стрелба и стреля от дистанция 28 метра срещу мишена с размер 36 см в диаметър, поставена в пясъчен насип-възвишение и покрита с навес. Лъкът, който се е използвал е бил с дължина 2,21 метра и е бил изработен от ламинирани пластове от бамбук или дърво.

През Гръцко-Римския период, лъкът е бил по-скоро използван за лични подвизи и ловуване, отколкото за воюване. Стрелците с лък са били изобразявани често върху керамични съдове през този период. Партите са били конници, които са развили умението да се извъртат (да обръщат тялото си) върху седлото на коня и са умеели да стрелят назад в галоп. Превъзходството по снаряжение и техника на стрелеца с лък от близкия изток е продължило с векове наред. С лъкове, като тези на Асирийците и Партите, Атила и неговите Монголци са завладяли голяма част от Европа и Азия, а турските стрелци с лък така са отблъсквали кръстоносците. Азиатските/Турските лъкове са били изключително ефективни и рекордът, поставен с комбиниран турски лък за дължина на полет е бил почти 900 ярда, далеч надвишаващ възможностите на английски лък от тисово дърво.

Популярността на стрелба с лък е отразено в много балади и фолклор, като например Робин Худ, да назовем и се позовем на най-известната история. Препратки към стрелба с лък са също често срещани в гръцката митология, в която историята, разказана за Одисей в двадесет и първата книга на “Одисея”, е добре познат пример. Одисей е наистина споменат като такъв, който притежава умения от висша степен в областта на изкуството на стрелба с лък. Пенелопе, мислейки, че нейният съпруг никога не ще се върне след двадесет години отсъствие, взема решение да се определи кой от нейните ухажори ще получи ръката й, при условие че той стреля с лъка на Одисей. Одисей, завърнал се от Троянската война и преоблечен като пастир, е единствен, който може да опъне своя собствен лък и да изстреля стрела през дванадесет пръстена (обръча). По този начин той може да докаже на съпругата си кой всъщност е той и да победи и разобличи онези, които са се възползвали от дългото му отсъствие. Английска литература също почита големия лък заради прочути победи в битките при Креси, Аджинкорт и Поатие. Първото, познато на историята, организирано състезание по стрелба с лък е проведено във Финсбъри, Англия през 1583 година и е наброявало 3000 участници! По времето на 30 годишната война (1618-1648) е станало ясно, че с въвеждането на оръдейната стрелба, лъкът като оръжие за воюване принадлежи вече към миналото. От тогава стрелбата с лък започва да се развива като спортна дейност за развлечение, както и като спорт със състезателен характер.

Back To Top